Tag Archives: лиз бурбо

Лиз Бурбо

Лиз Бурбо твърди, че е израстнала в семейство на изключително любящи родители. Според нея това я е направило щастливата и пълноценна жена, която е в момента (Което пък ни кара и нас да се замислим… Но това е друга тема…) И понеже е искала да помогне и на други хора да бъдат в хармония със себе си, през 1982г. основава Ecoute Ton Corps Center (Център „Слушай своето тяло“) – тоест, както тя го описва, училище за личностно израстване. Не мога да кажа, че това е първото, последното, най-доброто или единственото такова училище. За сметка на това обаче със сигурност твърдя, че за разлика от голямата част от подобни проекти, този на Лиз Бурбо използва уникални подходи (ако трябва да използвам цифри като доказателство – само във Франция книгите на авторката излизат в тираж над 1 милион).

До момента на български ЛИК са издали следните заглавия на авторката:
Слушай своето тяло (винаги ми става мило, когато ни се обадят да питат за тази книга – обикновено търсят две или повече, което ме навежда на мисълта, че се е превърнала в една от книгите, които хората купуват както за себе си, така и за подарък за любими хора – а подарък-книга е нещо много ценно и хубаво според мен)
Твоето тяло казва: Обичай се!
Отношенията родители-деца

В момента подготвяме за печат книгата Петте травми (след това готвим Отношенията ни с парите и Любовта любовта, но за това ще си говорим по-нататък). Ето ви и няколко цитата:

Многобройните години на моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека могат да се синтезират в пет травми. Ето ги в хронологичен ред, сиреч в порядъка, в който всяка една от тях се появява в продължение на един живот.
ОТХВЪРЛЯНЕ
ИЗОСТАВЯНЕ
УНИЖЕНИЕ
ПРЕДАТЕЛСТВО
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.

Нашето его прави всичко възможно, за да не можем да забележим нашите травми. Защо? Защото несъзнателно сме му дали това пълномощно. До такава степен ни е страх да не преживеем отново болката, свързана с всяка травма, че с всякакви средства избягваме да си признаем, че ако преживяваме отхвърляне, то е, защото ние самите се отхвърляме. Тези, които ни отхвърлят, са в живота ни, за да ни покажат до каква степен ние самите се отхвърляме.

Всъщност всеки път, когато се чувстваме наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде наказан. Това означава, че търсим да намерим някой виновен. […] Обвинението служи само да направим някого нещастен. Но когато гледаме със съчувствие частта от човека, която страда, събитията, ситуациите и хората започват да се променят.

Бурбо казва също, че в живота няма виновни хора – само страдащи. Това породи у мен известно противоречие, но в крайна сметка нямаше как да не го приема – като един сравнително разсеян и имащ трудности с организирането на времето си човек, който се оправдава постоянно с обстоятелствата – нямаше как да ги пренебрегна… това е в кръга на шегата, разбира се. Между другото това е нещото, което ме кара да предпочитам Бурбо пред другите автори, занимаващи се с някакъв вид популярна психология или книги за самопомощ – винаги защитава тезите си (включително и тази) достатъчно убедително. Нещо, което – предполагам ще се съгласите – е изключително важно в този тип литература.

13 Коментари

Filed under Uncategorized