Мотивационно интервюиране: предговор

С удоволствие ви съобщавам, че книгата „Мотивационното интервюиране“ на Уилям Р. Милър и Стивън Ролник (за нея ви разказахме ето тук) ще излезе от печат в началото на следващата седмица.

Решихме да ви предоставим предговора към българското издание, написан от Александър Канчелов. Струва ни се далеч по-подходящо от обичайното прес-съобщение. Приятно четене!

Очакваме книгата да излече от печат на 12.04. Това означава, че най-късно в сряда вече ще е в по-добрите книжарници.

Предговор към българското издание

Повлияването на човешката промяна е деликатно начинание. Процесът на консултиране за жалост често протича по начин, който събужда съпротиви, но може да се осъществява и така, че човек да бъде предизвикан да мисли и говори за промяна, а следователно и да бъде подкрепен да я осъществи. По отношение ефективността на лечението се оказва, че нито лечебната среда, нито дори количеството проведени сесии предопределят постигането на желания резултат. Лечебният метод, професионалистът, провеждащ терапията, и качеството на неговата интеракция с клиента са решаващите фактори. Определящият фактор по отношение на клиента е мотивацията за промяна. Мотивацията кара хората да правят онова, което правят.
Наред с ранното отпадане от лечение, един от най-сериозните проблеми пред съвременната медицина е обезпокояващо високият процент пациенти, неследващи предписаното медикаментозно лечение и необходимия хранителен и двигателен режим. Милиони хора по света се съгласяват с препоръките на лекаря, но не си пият лекарствата. Или, в по-добрия случай, пият лекарства, но не спазват диета, не правят физически упражнения и не променят стила си на живот. Обяснението, че хората просто са такива, едва ли ни удовлетворява и не може да бъде прието като достатъчно.Човешката природа е устроена така, че естественият стремеж на всеки човек е да бъде добре. Тогава? Защо пациентите не се променят? Каква е причината да се съпротивляват срещу промяната?
Все още, поне в психиатричните среди, сериозна популярност има тълкуванието на колебанието и съпротивата на пациента като личностова особеност, черта на характера или дори симптом на заболяването.
Отговорът вероятно трябва да бъде търсен в друга посока и може да бъде намерен в естеството на интеракцията консултант-пациент. Интерперсоналният процес между клиента и терапевта много силно повлиява нивото на мотивация на клиента. Мотивацията за следване на назначенията се създава или блокира в хода на интеракцията.
Повечето лечебни методи, програми и стратегии са създадени и подходящи за хора, готови за действие. Повечето хора, търсещи професионална помощ и подкрепа, обикновено не са. Съвременната медицина и помагащите професии заемат позицията на знаещи какво е добре и трябва да избере човекът, потърсил помощ, и вярват, че трябва да го тласнат към действие. Терапевтите и консултантите обикновено действат така, сякаш клиентът е готов. Повечето пациенти обаче са амбивалентни. Резултатът обикновено е провал.
Опитите да се прилагат подобни стратегии неотменно води до обратен ефект. Лекарят обяснява, предписва и настоява – пациентът се съпротивлява и не изпълнява назначенията. Или просто не се появява за следващата среща. В такъв сценарий никак не е трудно да разпознаем и себе си. Обяснението на клинициста експерт е, че пациентът не е готов, предписанието – да дойде, когато е готов. Поне в лечението на зависимости тази фраза дълго време беше често срещан рефрен на безпомощност и повод за отказ от поемане на заявка за лечение от близки и родители.
Вместо блокиране в насока търсене на причините, поради които хората не се променят, фокусът при МИ е върху отговора на въпроса защо и при какви условия клиентите постигат промяна на проблемното си поведение.
Мотивационното интервюиране предлага ново разбиране и основни принципи, концепции и стратегии за преодоляване на колебанието, повишаване на мотивацията и готовността за промяна, разпознаване, снижаване и преодоляване на съпротивата и подпомагане на пациента да премине успешно през фазите на промяна. Методът дава и насоки за клинициста как да избягва поведенията, блокиращи пътя към промяната.
Сценарият би могъл да бъде доста различен, ако сменим стратегиите и разбирането си за амбивалентността и мотивацията. Използването на специфични стратегии и умения за повишаване на мотивацията значимо подобрява нивото на задържане в лечение и постигнатите резултати от терапевтичната работа и лечебната програма като цяло. Изследователските данни красноречиво го потвърждават – дори една-единствена МИ сесия, у добавена към стандартна лечебна програма, има капацитет драматично да повиши резултатите й. Отговорността за липсата на мотивация отдавна вече не се приема като грях, за който да виним пациента, а като тест за уменията на клинициста.
Залагайки на различни концептуални основи, повечето психотерапевтични школи взаимно се опровергават, отхвърлят или отричат. Духът на МИ е различен. Това е метод, който не изисква от нас да се откажем от всичко, което сме правили досега. Мотивационното интервюиране е може би единственият терапевтичен подход, който е първоначално създаден и помага да подготвим пациента за работа с други методи и школи, като ги допълва и подпомага. Метод, който можем да добавим и интегрираме или използваме като увертюра към всеки друг лечебен подход, метод или лечебна програма.
От средата на 1980-те години мотивационното интервюиране е най-динамично развиващият се основан на доказателства консултативен подход за постигане на поведенческа промяна. Ефективното му приложение при работата в широк спектър професионални области, включващи психологичното консултиране, психотерапията, медицинската практика, пробацията и корекционната система, го превърна в неотменна част от подхода на съвременните помагащи екипи и институции.
В края на 2007 г. бяхме удостоени с високата чест София да бъде домакин на Световния форум по мотивационно интервюиране с участието на създателите на метода, водещите автори и най-изявените треньори по МИ. Много от тях ще носят България в сърцата си за винаги. Мотивационното интервюиране предстои да навлезе и заеме мястото си като основен комуникативен стил и терапевтичен подход в практиката на помагащите професии и в нашата страна, а книгата, която държите, заслужава да присъства на бюрото на всеки, посветил се на медицината, консултирането или психотерапията.
Прочитането на една книга обаче не е достатъчно за овладяването на метода и едва ли би довело до промяна на професионалното ви поведение в процеса на консултацията. То е само добър старт в откриването на нова и различна перспектива. Наред с това издание преминаването през специализиран тренинг и практиката под супервизия са неотменните следващи стъпки към правилното усвояване на принципите, стратегиите, интеракционния стил и духа на МИ.
И накрая, няколко думи за вашето информирано съгласие. Тази книга и този метод може да променят и живота ви, и самите вас – случвало се e и с други, случи се и с мен. Помислете. Ако изберете да продължите, наслаждавайте се на промяната.

д-р Александър Канчелов
Член на Международната мрежа на треньорите по мотивационно интервюиране и Консултативната група на МИ Кампус Съавтор в настоящото издание

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s