Салвадор Дали – илюстратор? Ами да!

1969г. Ню Йорк. „Алиса в страната на чудесата“. Илюстрирана от… Салвадор Дали.

^ Харесва ми контрастът тук; размитите капки и цветове и малката фигурка, толкова ясна и ярка.

^Страхотни илюстрации наистина! Защото заживяват някакъв свой живот, интерпретират текста по свой начин.

^ Пеперудата ми се струва много далианска… ) Украсата й обаче ми напомня за кубизма

^ отново контрастът, който ме беше впечатлил по-горе. Тук – между много реалистичното рисуване на пеперудите и насекомото (какво е?) от една страна и дървото и фигурите в долния ляв ъгъл от друга.

За да видите цялата публикация и други снимки: цък

Зимен панаир на книгата

Хубавото е, че панаирът на книгата винаги има особено приятно настроение. Хората се срещат с издателите на любимите си книги или автори. Искат препоръка за нови книги, като могат да са сигурни, че на повечето щандове ще се съобразят с вкуса им и ще препоръчат нещо, което наистина е ценно. Водят разговори около определен автор или книга. Казват какво им се ще да бъде преведено. Тези разговори са изключително важни за нас. Затова решихме, че сега е моментът да ви благодарим!

edit: Явно има някакъв проблем, така че публикувам отново. Публикацията е от 15.12.2009

Места за четене

Вчера беше представянето на книгата на Дона Спанглър – „Как да хванеш богаташ“. Имах удоволствието да се запозная с авторката и искам да ви кажа, че е чудесна, позитивна и усмихната, истинска дама.  Скоро ще ви покажем и нашите снимки, дотогава може да прочетете повече за представянето: ето тук и да разгледате снимките на vesti.bg: ето тук.

Събитието мина чудесно, а домакин ни беше уютното кафе-книжарница на „Пингвините“ (намира се на 4тия етаж на Orange Center). Там можете да опитате био кафето Origin, докато се наслаждавате на книги в приятна обстановка с тиха музика, без тютюнев дим. Аз се влюбих още с влизането си, просто трябва да го посетите. Друго страхотно място е Апартамента – там също имат собствена библиотека от подбрани книги и албуми… А кои са вашите любими места за четене?

ABC3D

Това е нещо, на което попаднах преди време и още тогава ужасно ми хареса. Сега попаднах отново – този път напълно случайно – и реших да го споделя.

Притчи

ЗА ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА
Веднъж един от учениците на Буда седял под едно дърво и медитирал. Към него се приближил човек, който искал да му се подиграва. Заел същата поза като Буда и попитал ученика:
- Погледни ме, на кого ти приличам?
- На Буда – отвърнал ученикът.
- А знаеш ли ти на какво ми приличаш – ти ми приличаш на купчина отпадъци – отвърнал подигравчията.
Ученикът ни най-малко не се смутил. Той продължавал да се усмихва спокойно. Разсърден и смутен, човекът попитал:
- Е какво, май не успях да те разгневя?
Монахът отвърнал:
- Този, който е осъзнал природата на Буда, я вижда навсякъде, във всекиго и във всичко. Този, който вижда себе си като купчина отпадъци, вижда и всичко останало като купчина отпадъци.

 

АВТОРСТВО
Един будистки майстор прочел на учениците си прекрасен текст, който трогнал всички. Учениците веднага полюбопитствали:
- Кой е написал това?
- Ако ви кажа, че го е написал Буда, вие ще благоговеете пред текста, ще слагата цветя пред тази книга всяка сутрин, ще й се кланяте и ще я учите наизуст. Ако ви кажа, че текстът е написан от патриарх, вие отново ще изпитате почтение, но едва ли ще се прекланяте така, както ако текстът е писан от самия Буда. Но ако ви кажа, че го е писал прост монах, вие ще се смутите. И ако научите, че го е написал нашият готвач, сигурно ще съжалите, че сте го харесали и дори ще му се присмеете.

 

Решихме да продължим традицията на Най-известните дао притчи и Най-известните дзен притчи с тази чудесна книга, която ще бъде по книжарниците след около седмица и половина: Най-известните причти за Буда.

Лиз Бурбо

Лиз Бурбо твърди, че е израстнала в семейство на изключително любящи родители. Според нея това я е направило щастливата и пълноценна жена, която е в момента (Което пък ни кара и нас да се замислим… Но това е друга тема…) И понеже е искала да помогне и на други хора да бъдат в хармония със себе си, през 1982г. основава Ecoute Ton Corps Center (Център „Слушай своето тяло“) – тоест, както тя го описва, училище за личностно израстване. Не мога да кажа, че това е първото, последното, най-доброто или единственото такова училище. За сметка на това обаче със сигурност твърдя, че за разлика от голямата част от подобни проекти, този на Лиз Бурбо използва уникални подходи (ако трябва да използвам цифри като доказателство – само във Франция книгите на авторката излизат в тираж над 1 милион).

До момента на български ЛИК са издали следните заглавия на авторката:
Слушай своето тяло (винаги ми става мило, когато ни се обадят да питат за тази книга – обикновено търсят две или повече, което ме навежда на мисълта, че се е превърнала в една от книгите, които хората купуват както за себе си, така и за подарък за любими хора – а подарък-книга е нещо много ценно и хубаво според мен)
Твоето тяло казва: Обичай се!
Отношенията родители-деца

В момента подготвяме за печат книгата Петте травми (след това готвим Отношенията ни с парите и Любовта любовта, но за това ще си говорим по-нататък). Ето ви и няколко цитата:

Многобройните години на моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека могат да се синтезират в пет травми. Ето ги в хронологичен ред, сиреч в порядъка, в който всяка една от тях се появява в продължение на един живот.
ОТХВЪРЛЯНЕ
ИЗОСТАВЯНЕ
УНИЖЕНИЕ
ПРЕДАТЕЛСТВО
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

…

Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.

…

Нашето его прави всичко възможно, за да не можем да забележим нашите травми. Защо? Защото несъзнателно сме му дали това пълномощно. До такава степен ни е страх да не преживеем отново болката, свързана с всяка травма, че с всякакви средства избягваме да си признаем, че ако преживяваме отхвърляне, то е, защото ние самите се отхвърляме. Тези, които ни отхвърлят, са в живота ни, за да ни покажат до каква степен ние самите се отхвърляме.
…

Всъщност всеки път, когато се чувстваме наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде наказан. Това означава, че търсим да намерим някой виновен. [...] Обвинението служи само да направим някого нещастен. Но когато гледаме със съчувствие частта от човека, която страда, събитията, ситуациите и хората започват да се променят.

Бурбо казва също, че в живота няма виновни хора – само страдащи. Това породи у мен известно противоречие, но в крайна сметка нямаше как да не го приема – като един сравнително разсеян и имащ трудности с организирането на времето си човек, който се оправдава постоянно с обстоятелствата – нямаше как да ги пренебрегна… това е в кръга на шегата, разбира се. Между другото това е нещото, което ме кара да предпочитам Бурбо пред другите автори, занимаващи се с някакъв вид популярна психология или книги за самопомощ – винаги защитава тезите си (включително и тази) достатъчно убедително. Нещо, което – предполагам ще се съгласите – е изключително важно в този тип литература.

Почина Клод Леви-Строс

Почина известният френски антрополог Клод Леви-Строс, един от най-ярките представители на структурализма. Леви-Строс е един от учените, които формират това, което днес разбираме под модерна антропология. Става известен благодарение на трудовете си над културата и бита на бразилските индианци, а по-късно – и заради необикновения начин, по който разглежда митовете:
Опитвам се да обясня не как хората мислят чрез митове, а как митовете действат в човешкото съзнание без хората да осъзнават това.
Той се занимава също така и със систематизиране и обяснение на родствените системи, тотемизма и други религиозни вярвания.

Поклон!

Предразсъдъци

Ние в ЛИК смятаме, че книгите могат да са средство за постигане на страхотни цели. Да се борят с предразсъдъците може да бъде една от тях. И в книгите, които правят това по нетрадиционен начин – с финес, лекота и хумор, ние виждаме шедьоври.

В България – колкото и да е странно – на богатството не се гледа с добро око. Според Дона Спанглър тези предразсъдъци трябва да бъдат премахнати. Тя казва, че всяка себеуважаваща се жена трябва да търси подходящ мъж – а именно красив, чаровен, възпитан и… богат.

Очаквайте на книжния пазар новата книга на ЛИК – Как да хванеш богаташ: Принципите на принцесата, книга, написана със страхотно, свежо чувство за хумор. Книга, с която освен че можете да се позабавлявате и позамислите, ще ви накара да придобиете страхотно самочувствие. Очаквайте информация за датата на представянето на книгата, за което специално ще дойде Дона Спанглър!

Емилиян Станев

Творческият архив на Емилиян Станев и историческите му визии в романа „Иван Кондарев“ на Радка Пенчева е новата книга на ЛИК и – надявам се – няма да бъде последната за автора (напомням ви, че вече са излезли Крадецът на праскови, Спомени за Емилиян Станев, Емилиян Станев: Литературни анкети, Дневници, Писател български: 100 години от рождението на Емилиян Станев.)

Тази, както и останалите книги, можете да намерите и в къщата-музей на Емилиян Станев във Велико Търново, на ул. „Н.Златарски“ №20 (сайтът на музея: цък). Можете също така да ги купите от офиса ни в София, на ул. „Гогол“ №19.

Във връзка с всичко това искам да ви покажа и тази статия на Владимир Донев: цък, откъдето е един страхотен цитат:

Многоликостта при Е. Станев не означава разноликост. Тя не е разпиляване на творческите сили в хода на времето. През целия си живот Е. Станев се стреми да достигне до душата на своя народ, да разбере и изобрази неговия манталитет, да създаде художествена философия за националната му съдба. Всичко това върху жанровата територия на разказа, на анималистичната проза, на повестта и романа. Затова многоликостта е и цялост, единство.

Панаир на книгата във Франкфурт

http://www.buchmesse.de/en/
http://www.book-fair.com/en/blog/

Днес е вторият ден на панаира на книгата във Франкфурт. Събитие, което е в такъв мащаб и е от такова значение в книгоиздаването, няма как да не ни накара да мислим в насоката: а наистина ли е невъзможно и в България да се случи нещо подобно?

Всъщност последните седмици покрай останалите неща сме се заловили с проекти, които да запълнят някои от празнините, които виждаме в българското книгоиздаване. Разбира се, тези проекти биха били само началото от нещо, което се опитваме да видим в по-широк културен контекст. Може би всичко това звучи малко мъгливо за някой, но не се безпокойте – ще споделим всичките си мисли и идеи на Зимния панаир на книгата (да – вече започнахме да се подготвяме за него!)

Така че във връзка с всичко това бихме искали да ви попитаме за мнение – тъй като, разбира се, читателят е най-важният човек в целия процес на издаването на една книга. Какви са вашите идеи за панаира на книгата в България? Има ли събития, на които бихте присъствали, дебати, в които бихте участвали? Ако отговорът е да, моля, оставете ни коментар или ни пишете мейл – lik кльомба tea.bg
Защото ние вече имаме доста идеи, но ни се ще да чуем и вас.